Когато говорим за човек в безсъзнание, имаме предвид пострадал, който е отпуснат, очите са му затворени и не реагира на звук, дразнене и болка. Това е едно от потенциално опасните състояния за всеки пострадал.
Важно е да правим разлика между човек в безсъзнание и човек в клинична смърт. При безсъзнанието имаме дишане и пулс, докато при клиничната смърт те липсват.
Докато помагаме на пострадал в безсъзнание, е важно да не спираме да му говорим, тъй като ако се случи така, че пострадалият дойде на себе си, е добре да чуе, че някой му помага и е до него. Има дори твърдения, че докато пострадалият е в безсъзнание може да чува и възприема какво се случва около него.
Когато говорим за безсъзнание, трябва да разглеждаме два отделни случая: 1. когато нямаме съмнение за травма на главата, врата или гръбнака, или 2. когато има такова съмнение.
Вариант 1: Безсъзнание без съмнение за травма на главата
Това е по-благоприятният от двата варианта. Нямаме съмнение за травма на главата, когато лично видим как пострадалият губи съзнание, т.е. видим обстоятелствата, при които се случва или дори ако сме сигурни, че при загубата на съзнание, няма как да е получил нараняване на главата, врата или гръбнака.
Преди да се приближим до пострадалия, винаги трябва да се уверим, че зоната (мястото) е безопасна.
Проверяваме дали пострадалият реагира или не. Докато се приближаваме, следва да се представим и да зададем въпроси, за да проверим дали ще получим отговор. Коленичим до гърдите на пострадалия, може да опитаме да причиним болка, като например стиснем меката част на ухото, питайки „Какво се случи?“.
- Ако пострадалият отвори очи или направи друг жест, той реагира;
- Ако не получим отговор по никакъв начин, пострадалият не реагира и трябва да получи помощ възможно най-бързо.
- Ако пострадалият не реагира, се обаждаме на 112 за спешна помощ, ако това вече не е направено. Ако има хора наоколо, можем да помолим някого в близост да го направи, за да може ние да продължим да оказваме помощ.
Проверяваме за признаци на силно кървене. При отворени рани има висок риск от инфекция, така че следва да носим предпазни средства – еднократни ръкавици от аптеката , за да предотвратим предаването на инфекция между нас двамата.
Ако открием силно кръвотечение, опитваме да го спрем, чрез поставяне на турникет, ако е на крайник, или следва да помолим някого да притисне силно мястото на кървене със стерилна марля, а ако нямаме на разположение – с кърпа или друг текстил, който не пуска власинки.
Проверяваме дали дихателните пътища са отворени и свободни. Отваряме дихателните пътища, като поставим едната си ръка на челото, за да наклоним главата на пострадалия назад, и използваме два пръста от другата ръка, за да повдигнем брадичката.
Сега трябва да проверим дали пострадалият диша нормално. Поставяме ухото си над устата му и ръката върху гръдния кош, гледайки надолу по тялото му. Опитваме да чуем звуци от дишане, да усещаме дъха на пострадалия на бузата си и движение на гръдния кош под ръката си. Правим това в продължение на 10 секунди.
След това поставяме пострадалия в странично стабилно положение.
Коленичим до пострадалия и изправяме краката му. Ако носят очила или имат някакви обемисти предмети в джобовете си, ги сваляме;
Поставяме ръката, която е по-близо до нас, настрани.
Прекарваме другата ръка през гърдите и поставяме опакото на ръката към по-близката до нас буза. Задържаме я там.
С другата си ръка издърпваме далечното коляно нагоре така, че стъпалото да е успоредно на пода.
Издърпваме крака, за да завъртим пострадалия към себе си на една страна. След това можем да преместим крака така, че да е огънат под прав ъгъл.
Завиваме пострадалия с термофолио или връхна дреха.
Вариант 2 Безсъзнание със съмнение за травма на главата
Това е по-тежкият и неприятен вариант, като при него пострадалият трябва да бъде предпазен от допълнителни увреждания, като не му позволяваме да се движи излишно. Най-често се получава при пътно-транспортно произшествие или падане от високо.
При този вариант извършваме всички действия, описани при вариант 1, с изключение на тези, които включват движение на пострадалия. Инструктираме всички наоколо да не пипат и да не правят опити за поместване на пострадалия.
Ако открием, че пострадалия няма дишане и пулс, започваме CPR.
Пострадал в клинична смърт
Ако пострадалият не реагира и не диша, трябва да се обадим на 112 за спешна помощ и да започнем CPR незабавно. Трябва да помолим някого да намери и донесе дефибрилатор (AED), ако знаем, че наблизо има такъв. CPR (КПР) означава кардиопулмонална ресуститация. Съчетава компресии на гръдния кош и спасителни вдишвания, за да даде на човек най-добрия шанс за оцеляване след сърдечен арест.
Преди да започнем CPR, използваме маска за обдишване, кърпа или дреха и ги поставяме върху устата и носа на пострадалия.
Започваме CPR. Коленичим до пострадалия и премахваме всички дрехи от кръста нагоре, включително сутиен, ако има такъв. Намираме слънчевия сплит, поставяме дланта си два пръста над него. Това е мястото, на което трябва да направим извън-гръдни компресии.
Натискаме силно надолу до дълбочина около 1/3 от обема на гръдния кош, отслабваме натиска, позволявайки на гърдите да се върнат нагоре.
Ритмът на песента „Staying Alive“ на Bee Gees може да ни помогне да поддържаме правилната скорост на компресии и отпускане. След 30 притискания следва да направим 2 обдишвания. Докато правим обдишвания, извеждаме главата назад и запушваме носа, за да отворим дихателните пътища.
Ако помощникът се върне с дефибрилатор, молим да го включи и следваме гласовите указания, докато продължаваме с CPR.
Продължаваме да извършваме CPR докато:
- Пристигне спешна помощ и поеме пострадалия ;
- Пострадалият започне да дава признаци на живот и да диша нормално;
- Твърде изтощени сме, за да продължим (ако има друг човек, който ни помага, може да се сменяме периодично, с минимални прекъсвания на компресиите на гръдния кош);
Ако пострадалият покаже признаци, че започва да реагира, като кашляне, отваряне на очи, говорене и започне да диша нормално, го поставяме в странично стабилно положение. Наблюдаваме състоянието му и се подготвяме да направим CPR отново, ако е необходимо.
